,
ВКС

ВКС уеднакви практиката по отношение на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК (хулиганство), когато престъплението е извършено спрямо орган на власт

С Тълкувателно решение № 1/28.09.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2017 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд реши:

Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК, извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните основания по чл. 78а, ал.1 от НК, като в тези случаи ограничението на чл. 78а, ал.7 от НК не се прилага.

Тълкувателното дело е образувано по искане на главния прокурор за приемане от ОСНК на тълкувателно решение поради наличие на противоречива съдебна практика. Една част от съдилищата приемат, че когато конкретните хулигански действия, осъществяващи хипотезата на чл. 325, ал. 1 от НК („Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.“), са извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, следва да се приложи ограничението, предвидено в чл. 78а, ал. 7 от НК (недопускащо освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“). Друга част от съдилищата приемат, че нормата на чл. 78а, ал. 7 от НК не следва да се прилага, когато е осъществено деяние по чл. 325, ал. 1 от НК спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, тъй като тези обстоятелства не са елемент от състава на престъплението.

В мотивите на тълкувателното решение пише: „С изменението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК (ДВ, бр. 21/2000 г.) законодателят лиши прокуратурата и съда от правомощието да преценяват дали да приложат института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца. След като е лишен от правото на преценка дали да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличието на предпоставките на чл. 78а от НК, компетентният орган няма такова правомощие и по отношение на приложението на визираните в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК ограничения. При констатиране на такива, той е задължен да не прилага института. Въпросът е кога за съответните органи възниква задължението да изследват дали са налице рестриктивните основания, посочени в чл. 78а, ал. 7 от НК“.

Съгласно ТР № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС в обвинителния акт задължително се посочват само „фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му“. При това положение, ако качеството на субекта, засегнат по някакъв начин от престъпното посегателство, не е част от елементите на съответния престъпен състав, прокурорът не е длъжен в обвинителния акт или в постановлението, съставено по реда на чл. 375 от НПК, да излага факти относно същото. Съдът също няма задължение да изяснява обстоятелства извън тези, посочени в нормата на чл. 102 от НПК. Преценката дали в конкретния случай са налице рестриктивните основания следва да бъде извършвана по ясно определени правила и е недопустимо да бъде поставяна в зависимост от усилията и активността на съответния орган да установява обстоятелства по делото, които излизат извън предмета на доказване. Съдиите от ОСНК са категорични, че при това положение, за да е длъжен компетентният орган да установява дали е налице ограничителното основание, визирано в чл. 78а, ал. 7 от НК, е необходимо то да е част от предмета на доказване, а това предполага съответното обстоятелство да е елемент от основния или квалифицирания престъпен състав.

В мотивите на тълкувателното решение се напомня, че с Постановление № 2/1974 г. по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС № 2/1974 г.) са дадени разяснения относно елементите на основния и квалифицираните състави на хулиганството, видовете хулигански действия, формата на вината, като е посочено, че обект на престъплението по чл. 325 от НК са обществените отношения, свързани с реда, установен в страната, и общественото спокойствие. Според постановлението деянието следва да бъде подведено под нормата на квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК, когато хулиганските действия са започнали преди намесата на органа на властта или представителя на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, продължават въпреки нея и прерастват в съпротива срещу тях. В разпоредбата на чл. 325, ал. 2 от НК ясно е посочено като елемент от състава на престъплението качеството на субекта, спрямо когото се осъществява престъпното посегателство, изразено чрез съпротива – „орган на властта“ или „представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред“. С деянието по чл. 325, ал. 2 от НК, наред с обекта на защита – обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие, се засяга и още един обект – властническите обществени отношения, носител и изразител на които са съответният орган на власт или представителят на обществеността. Върховните съдии подчертават, че волята на законодателя да защити и двата обекта на престъпно посегателство е намерила израз в определянето на размер на санкцията за престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, който надхвърля лимитативно посоченото в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК наказание, поради което институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция е неприложим.

Върховните съдии пишат: „С оглед насоките на ППВС № 2/1974 г. може да се направи извод, че когато непристойното поведение на дееца, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, се осъществява чрез действия, насочени срещу орган на властта при или по повод изпълнение на службата му, деянието следва да се квалифицира по основния състав на чл. 325, ал. 1 от НК. Обектът на престъпно посегателство, съответно на законодателна защита, при тази хипотеза, са обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие, а не отношенията, засягащи дейността на държавни органи, обществени организации или лица, изпълняващи властнически функции, включително и такива по опазване на обществения ред“. Според съдиите след като престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК има за непосредствен обект на защита обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, а качеството на субекта, спрямо когото са осъществени хулиганските действия – „орган на властта при или по повод изпълнение на службата му“, не е елемент от престъпния състав, ограничението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК не следва да намери приложение.

Източник: http://www.vks.bg/vks_p02_0424.htm

,
Народно събрание

Обсъждат гражданския процес в парламента

Гражданският процесуален кодекс е ключов инструмент за провеждане на съдебната реформа, заяви председателят на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов при откриването на научно-практическата конференция на тема „Правни проблеми по прилагането на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Възможните разрешения”. Двудневният форум е организиран от Висшия адвокатски съвет и е под патронажа на парламентарната Комисия по правни въпроси.
Данаил Кирилов подчерта, че гражданското право е един от най-сложните правни отрасли и затова в три последователни законодателни процедури народните представители са проявявали плахост да достигнат до окончателни решения по важни проблеми. Това е продиктувано от разбирането ни, че е необходимо промените в ГПК да не бъдат самоцелни, частични и едностранни, а да са съобразени както с достиженията на правната мисъл и практика, така и с острите проблеми от правоприлагането в гражданския процес, посочи той. Председателят на парламентарната правна комисия изрази благодарност към организаторите от Висшия адвокатски съвет, към инициатора на конференцията – заместник-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов  и всички юристи, които със своите експертни становища ще подпомогнат намирането на най-правилните решения в тази област на правото.
Всички ние искаме съдебна реформа, която да направи правосъдието по-леснодостъпно, бързо, прозрачно и предвидимо, отбеляза при откриването на форума председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова. Тя подчерта, че ГПК е средството, чрез което може да бъде постигната тази цел, а конференцията дава възможност да се чуят становищата на всички правни професии, да се обедини опита, достиженията на теорията и създадената вече богата практика. Трябва да очертаем философията за промяната и да предложим на законодателя възможните сполучливи решения, заяви Ралица Негенцова.
Министърът на правосъдието Цецка Цачева каза, че юристите от различни професии, но свързани или с прилагането, или с промените в ГПК, трябва да набележат краткосрочните, а защо не и концептуално да се даде по-далечен поглед на това какво предстои занапред като развитие на гражданско-процесуалната наука. От формирането на общо мнение по отделни въпроси ще бъде дадена стабилна основа, която да бъде отправна точка за парламентарната правна комисия, отбеляза тя.
През тази година се навършват 10 години от приемането на действащия ГПК и това е достатъчно дълъг период, за да може да бъде направен анализ и оценка на въздействието му върху правната среда в България, посочи в началото на конференцията адвокат Валя Гигова. По думите й форумът има за цел да направи подобен анализ, да се установят пропуските и несъвършенствата в уредбата и да се предложат промени, които да осигурят един по-балансиран и справедлив граждански процес.
В първата част от конференцията „Проблеми на исковото производство” изложения е предвидено да направят преподавателят в СУ „Свети Климент Охридски” доктор Ивайло Костов, преподавателят в УНСС доцент Таня Градинарова, адвокат Георги Атанасов, преподавателят в Софийския университет проф. Анелия Мингова, заместник-председателите на Върховния касационен съд Дария Проданова и Красимир Влахов и адвокатите Кина Чутуркова и Иван Георгиев.
В двудневния форум участват членове на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, съдии, адвокати, представители на институциите и експерти по гражданско право.
Източник: http://www.parliament.bg
,

Народното събрание прие на първо четене нов Закон за мерките срещу изпирането на пари

Парламентът прие на първо четене нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет. В гласуването участваха 175 депутати, от които 166 бяха „за“, 1 – „против“, 8 се въздържаха. Целта на закона е да се постигне съответствие с европейска директива. Тя е свързана с предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Новият закон, който ще замести досега действащия, цели да се засили превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, борбата срещу корупцията, по-ефективно отчитане на рисковете, увеличаване на капацитета на компетентните национални институции за анализ и обмен на информация. Това се посочва в доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Предвидени са два вида проверки – комплексна и опростена, в зависимост от оценката на потенциалния риск.

Регламентирано е създаването на междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет, която да изготви и актуализира Национална оценка на риска. Въвеждат се по-строги санкции за неспазване на закона, както и подобряване на контролните функции на надзорните органи. Съществени промени са предвидени и в предложения нов режим за установяване на произхода на средствата, с които се цели по-висока ефективност, административна икономия, и гъвкавост, съобразно вида на сделката или операцията, рисковия профил на клиента и др. Контролът по прилагането на закона ще се осъществява от председателя на ДАНС.

Източник: http://www.parliament.bg

,
Промени в ГПК

Изменение в ГПК-съобщение за заповед за изпълнение, залепено на вратата, ще води до исков процес

Не само възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение ще е основание съдът да указва на кредитора да подаде иск за установяване на вземането. Това ще става и ако уведомлението за издадената заповед за изпълнение е залепено на вратата или на пощенската кутия и длъжникът не се е явил да я получи.

Тази промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прие днес на второ четене правната комисия  на Народното събрание. Днес депутатите посветиха пълен работен ден на обсъждането на измененията в ГПК, като след дълги дискусии бяха приети около десетина параграфа.

Едно от най-важните изменения е свързано със заповедното производство – в чл. 415 от ГПК. В първата му алинея депутатите записаха три хипотези, в които съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Първата е познатата – когато възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок. Втората е, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5. А третата – когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

В първите два случая искът ще е установителен, а в третия – осъдителен.

По време на дискусията стана ясно, че районни съдии, научили за готвената промяна, вече са изрази опасения, че тя ще доведе до 30% ръст на исковите производства. Омбудсманът Мая Манолова обаче заяви: „Защитаваме и постигаме нещо по-важно – хората да не са съдени, без да разбират за това“.

Втората алинея на чл. 415 придоби следната редакция: „Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по чл. 415, ал. 1 т. 2 (когато връчването е станало със залепване на вратата или пощенската кутия – бел.ред.), съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418“. Срокът за предявяване на иска остава едномесечен.

Предстои на следващото си заседание правната комисия да обсъди и допълнение в чл. 414 ГПК. Намеренията на депутатите са да разширят уредбата на възражението срещу заповедта за изпълнение, като най-общо да се регламентират различни видове според това дали адресатът ѝ твърди, че не дължи или заявява, че вече е платил. Депутатите имат намерение да запишат и възможност длъжникът да възрази само срещу разноските, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Тези изменения не бяха приети днес, защото членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова настоя да бъдат редактирани по-прецизно.

Банкова сметка в заявлението за издаване на заповед и в исковата молба

Друго изменение (в чл. 410) предвиди в заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължително да се посочва номер на банкова сметка или друг подходящ начин за плащане. Те стават задължителен реквизит и на самата заповед.

След дълга дискусия в чл.127 беше създадена нова алинея, която гласи: „По осъдителни искове за парични вземания ищецът посочва банкова сметка или друг способ за изпълнение“. Споровете около това изменение, което засега не е сигурно, че ще получи окончателната подкрепа на пленарната зала, бяха основно около това дали посочването на банкова сметка трябва да е задължителен реквизит на молбата и дали да важи за всички искове. Като решението на комисията беше, че тя не трябва да е сред задължителните елементи на исковата молба.

„Промяната ме притеснява. Оборотът е динамичен, а ищецът се задължава да поддържа една сметка по време на целия исков процес“, изрази опасенията си председателят на правната комисия Данаил Кирилов. Мая Манолова обаче настоя, че това е възможност да се спести процес на длъжник, който така ще знае незабавно как да плати. „В 20-годишната си практика досега не съм срещал страна, която да има воля и средства да плати и да не го прави“, възрази Кирилов. „Нека да стимулираме хората и да не ги разкарваме, добре е и един процент от делата да спестим“, каза адвокат Гигова.

Правната комисия прие и изменение, свързано с подсъдността, чиято цел е да намали концентрацията на дела в София. В нова ал. 2 на чл. 115 беше записано, че „прекият иск на увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпването на застрахователното събитие“.

Проблеми с искове за 2,3 млрд. лв., свързани с фалита на КТБ

Изненадващ елемент в обсъждането на измененията в ГПК внесе посещението на членовете на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките проф. Валери Димитров и Борислав Стратев. Двамата казаха, че са дошли, за да запознаят депутатите с проблем, свързанв с несъстоятелността на Корпоративна търговска банка. Става въпрос за исковете (по чл. 57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност), които синдикът завежда срещу бивши администратори на фалиралата банка за обезщетение за причинени на финансовата институция вреди.

Валери Димитров съобщи, че са предявени 162 иска за 2,3 млрд. лв. срещу бивши администратори на КТБ. „Но се яви непреодолима пречка – нито един от тях не може да бъде намерен и съдът му назначава особен представител. Минималните възнаграждения на тези особени представители ще са за около 12 млн. лв., а тези пари идват от масата на несъстоятелността и никога няма да можем да ги възстановим. Така сме изправени пред алтернативите делата да бъдат прекратени или да ощетим кредиторите“, изложи проблема Димитров. И добави, че с колегите му са обсъждали два варианта за изменение на закона. Първият е на шефовете в КТБ да бъдат определени адвокати по Закона за правната помощ, а вторият – да се предвиди, че не се назначават особени представители на хора, които умишлено саботират производството.

„От 15 000 адвокати няма такъв, който да се съгласи да стане адвокат на Цветан Василев за 300 лв. по дело за милиарди“, каза Валя Гигова. А председателят на комисията Данаил Кирилов призова членовете на управата на фонда да помислят върху повече варианти за решаване на проблема и да ги предложат на депутатите. 

Източник: Правен свят

,
Как се осигуряват самоосигуряващи се лица

Как се осигуряват самоосигуряващи се лица?

Кои самоосигуряващи се лица засяга?

Много често се случва самоосигуряващо се лице в дадено дружество да работи по трудово правоотношение в друго. Когато лицата са осигурени на максималния осигурителен доход по трудовото си правоотношение, това ги освобождава от внасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващи се лица, собственици или съдружници в търговски дружества. Това поражда редица въпроси и казуси.
За дейността си като собственик на ЕООД или съдружник в ООД лицата подлежат на осигуряване като самоосигуряващо се лице по реда, предвиден в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.

Какъв е минималния осигурителен доход?
За 2017 г., самоосигуряващите се лица определят минимален месечен размер на осигурителния доход за 2017 г. съобразно облагаемия им доход от трудова дейност като самоосигуряващи се лица за 2015 г. Минималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2015 г., както и за започналите дейност през 2016 г. и 2017 г. е 460.00 лв. Съгласно Наредбата за Обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, ако самоосигуряващите се лица извършват дейност по трудови правоотношения, осигурителните вноски за дейността им се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, като сборът от възнаграждението по трудов договор и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски за самоосигуряването, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

Кога не се дължи осигурителна вноска?
За месеците, през които са осигурени по трудово правоотношение върху максималния месечен размер на осигурителния доход, самоосигуряващите се лица не дължат осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, съгласно която лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
– доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения- трудови договори и договор за управление и контрол, като трудовият договор е на първо място.
– осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
– доходи за работа без трудово правоотношение.
Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице ще бъдат дължими, в случай че осигурителният доход по трудово правоотношение е под максималния месечен размер за съответния период и едновременно с това лицата извършват трудова дейност като собственик на ЕООД или съдружник в ООД.

Кога възниква задължението?
Задължението за осигуряване на съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които периоди не са имали право на парично обезщетение.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор лицата могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Съгласно текста на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Промяна във вида на осигуряването може да се заяви в началото на следващата календарна година, до 30 януари. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния законов срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
В случай че самоосигуряващо се лице при започване на трудова дейност не упражни правото си на избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство в регламентирания от наредбата седемдневен срок, в месеците, през които доходът по трудово правоотношение е под максималния месечен размер на осигурителния доход, ще подлежи на осигуряване и като самоосигуряващо се лице, но само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Обстоятелството за намаляване на осигурителния доход по трудовото правоотношение под размера на максималния осигурителен доход не подлежи на деклариране в НАП. Лицата самостоятелно трябва да следят размера на осигурителнния си доход по трудово правоотношение и когато той е по-малък от максималния, трябва да внасят осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице.