Не само възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение ще е основание съдът да указва на кредитора да подаде иск за установяване на вземането. Това ще става и ако уведомлението за издадената заповед за изпълнение е залепено на вратата или на пощенската кутия и длъжникът не се е явил да я получи.

Тази промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прие днес на второ четене правната комисия  на Народното събрание. Днес депутатите посветиха пълен работен ден на обсъждането на измененията в ГПК, като след дълги дискусии бяха приети около десетина параграфа.

Едно от най-важните изменения е свързано със заповедното производство – в чл. 415 от ГПК. В първата му алинея депутатите записаха три хипотези, в които съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Първата е познатата – когато възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок. Втората е, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5. А третата – когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

В първите два случая искът ще е установителен, а в третия – осъдителен.

По време на дискусията стана ясно, че районни съдии, научили за готвената промяна, вече са изрази опасения, че тя ще доведе до 30% ръст на исковите производства. Омбудсманът Мая Манолова обаче заяви: „Защитаваме и постигаме нещо по-важно – хората да не са съдени, без да разбират за това“.

Втората алинея на чл. 415 придоби следната редакция: „Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по чл. 415, ал. 1 т. 2 (когато връчването е станало със залепване на вратата или пощенската кутия – бел.ред.), съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418“. Срокът за предявяване на иска остава едномесечен.

Предстои на следващото си заседание правната комисия да обсъди и допълнение в чл. 414 ГПК. Намеренията на депутатите са да разширят уредбата на възражението срещу заповедта за изпълнение, като най-общо да се регламентират различни видове според това дали адресатът ѝ твърди, че не дължи или заявява, че вече е платил. Депутатите имат намерение да запишат и възможност длъжникът да възрази само срещу разноските, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Тези изменения не бяха приети днес, защото членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова настоя да бъдат редактирани по-прецизно.

Банкова сметка в заявлението за издаване на заповед и в исковата молба

Друго изменение (в чл. 410) предвиди в заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължително да се посочва номер на банкова сметка или друг подходящ начин за плащане. Те стават задължителен реквизит и на самата заповед.

След дълга дискусия в чл.127 беше създадена нова алинея, която гласи: „По осъдителни искове за парични вземания ищецът посочва банкова сметка или друг способ за изпълнение“. Споровете около това изменение, което засега не е сигурно, че ще получи окончателната подкрепа на пленарната зала, бяха основно около това дали посочването на банкова сметка трябва да е задължителен реквизит на молбата и дали да важи за всички искове. Като решението на комисията беше, че тя не трябва да е сред задължителните елементи на исковата молба.

„Промяната ме притеснява. Оборотът е динамичен, а ищецът се задължава да поддържа една сметка по време на целия исков процес“, изрази опасенията си председателят на правната комисия Данаил Кирилов. Мая Манолова обаче настоя, че това е възможност да се спести процес на длъжник, който така ще знае незабавно как да плати. „В 20-годишната си практика досега не съм срещал страна, която да има воля и средства да плати и да не го прави“, възрази Кирилов. „Нека да стимулираме хората и да не ги разкарваме, добре е и един процент от делата да спестим“, каза адвокат Гигова.

Правната комисия прие и изменение, свързано с подсъдността, чиято цел е да намали концентрацията на дела в София. В нова ал. 2 на чл. 115 беше записано, че „прекият иск на увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпването на застрахователното събитие“.

Проблеми с искове за 2,3 млрд. лв., свързани с фалита на КТБ

Изненадващ елемент в обсъждането на измененията в ГПК внесе посещението на членовете на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките проф. Валери Димитров и Борислав Стратев. Двамата казаха, че са дошли, за да запознаят депутатите с проблем, свързанв с несъстоятелността на Корпоративна търговска банка. Става въпрос за исковете (по чл. 57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност), които синдикът завежда срещу бивши администратори на фалиралата банка за обезщетение за причинени на финансовата институция вреди.

Валери Димитров съобщи, че са предявени 162 иска за 2,3 млрд. лв. срещу бивши администратори на КТБ. „Но се яви непреодолима пречка – нито един от тях не може да бъде намерен и съдът му назначава особен представител. Минималните възнаграждения на тези особени представители ще са за около 12 млн. лв., а тези пари идват от масата на несъстоятелността и никога няма да можем да ги възстановим. Така сме изправени пред алтернативите делата да бъдат прекратени или да ощетим кредиторите“, изложи проблема Димитров. И добави, че с колегите му са обсъждали два варианта за изменение на закона. Първият е на шефовете в КТБ да бъдат определени адвокати по Закона за правната помощ, а вторият – да се предвиди, че не се назначават особени представители на хора, които умишлено саботират производството.

„От 15 000 адвокати няма такъв, който да се съгласи да стане адвокат на Цветан Василев за 300 лв. по дело за милиарди“, каза Валя Гигова. А председателят на комисията Данаил Кирилов призова членовете на управата на фонда да помислят върху повече варианти за решаване на проблема и да ги предложат на депутатите. 

Източник: Правен свят

Кои самоосигуряващи се лица засяга?

Много често се случва самоосигуряващо се лице в дадено дружество да работи по трудово правоотношение в друго. Когато лицата са осигурени на максималния осигурителен доход по трудовото си правоотношение, това ги освобождава от внасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващи се лица, собственици или съдружници в търговски дружества. Това поражда редица въпроси и казуси.
За дейността си като собственик на ЕООД или съдружник в ООД лицата подлежат на осигуряване като самоосигуряващо се лице по реда, предвиден в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.

Какъв е минималния осигурителен доход?
За 2017 г., самоосигуряващите се лица определят минимален месечен размер на осигурителния доход за 2017 г. съобразно облагаемия им доход от трудова дейност като самоосигуряващи се лица за 2015 г. Минималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2015 г., както и за започналите дейност през 2016 г. и 2017 г. е 460.00 лв. Съгласно Наредбата за Обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, ако самоосигуряващите се лица извършват дейност по трудови правоотношения, осигурителните вноски за дейността им се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, като сборът от възнаграждението по трудов договор и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски за самоосигуряването, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

Кога не се дължи осигурителна вноска?
За месеците, през които са осигурени по трудово правоотношение върху максималния месечен размер на осигурителния доход, самоосигуряващите се лица не дължат осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, съгласно която лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
– доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения- трудови договори и договор за управление и контрол, като трудовият договор е на първо място.
– осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
– доходи за работа без трудово правоотношение.
Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице ще бъдат дължими, в случай че осигурителният доход по трудово правоотношение е под максималния месечен размер за съответния период и едновременно с това лицата извършват трудова дейност като собственик на ЕООД или съдружник в ООД.

Кога възниква задължението?
Задължението за осигуряване на съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които периоди не са имали право на парично обезщетение.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор лицата могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Съгласно текста на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Промяна във вида на осигуряването може да се заяви в началото на следващата календарна година, до 30 януари. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния законов срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
В случай че самоосигуряващо се лице при започване на трудова дейност не упражни правото си на избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство в регламентирания от наредбата седемдневен срок, в месеците, през които доходът по трудово правоотношение е под максималния месечен размер на осигурителния доход, ще подлежи на осигуряване и като самоосигуряващо се лице, но само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Обстоятелството за намаляване на осигурителния доход по трудовото правоотношение под размера на максималния осигурителен доход не подлежи на деклариране в НАП. Лицата самостоятелно трябва да следят размера на осигурителнния си доход по трудово правоотношение и когато той е по-малък от максималния, трябва да внасят осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице.