Как се осигуряват самоосигуряващи се лица

Как се осигуряват самоосигуряващи се лица?

Кои самоосигуряващи се лица засяга?

Много често се случва самоосигуряващо се лице в дадено дружество да работи по трудово правоотношение в друго. Когато лицата са осигурени на максималния осигурителен доход по трудовото си правоотношение, това ги освобождава от внасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващи се лица, собственици или съдружници в търговски дружества. Това поражда редица въпроси и казуси.
За дейността си като собственик на ЕООД или съдружник в ООД лицата подлежат на осигуряване като самоосигуряващо се лице по реда, предвиден в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.

Какъв е минималния осигурителен доход?
За 2017 г., самоосигуряващите се лица определят минимален месечен размер на осигурителния доход за 2017 г. съобразно облагаемия им доход от трудова дейност като самоосигуряващи се лица за 2015 г. Минималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2015 г., както и за започналите дейност през 2016 г. и 2017 г. е 460.00 лв. Съгласно Наредбата за Обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, ако самоосигуряващите се лица извършват дейност по трудови правоотношения, осигурителните вноски за дейността им се внасят авансово върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, като сборът от възнаграждението по трудов договор и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски за самоосигуряването, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

Кога не се дължи осигурителна вноска?
За месеците, през които са осигурени по трудово правоотношение върху максималния месечен размер на осигурителния доход, самоосигуряващите се лица не дължат осигурителни вноски в качеството си на самоосигуряващо се лице. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО, съгласно която лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
– доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения- трудови договори и договор за управление и контрол, като трудовият договор е на първо място.
– осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
– доходи за работа без трудово правоотношение.
Осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице ще бъдат дължими, в случай че осигурителният доход по трудово правоотношение е под максималния месечен размер за съответния период и едновременно с това лицата извършват трудова дейност като собственик на ЕООД или съдружник в ООД.

Кога възниква задължението?
Задължението за осигуряване на съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, както и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които периоди не са имали право на парично обезщетение.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор лицата могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Съгласно текста на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Промяна във вида на осигуряването може да се заяви в началото на следващата календарна година, до 30 януари. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния законов срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
В случай че самоосигуряващо се лице при започване на трудова дейност не упражни правото си на избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство в регламентирания от наредбата седемдневен срок, в месеците, през които доходът по трудово правоотношение е под максималния месечен размер на осигурителния доход, ще подлежи на осигуряване и като самоосигуряващо се лице, но само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Обстоятелството за намаляване на осигурителния доход по трудовото правоотношение под размера на максималния осигурителен доход не подлежи на деклариране в НАП. Лицата самостоятелно трябва да следят размера на осигурителнния си доход по трудово правоотношение и когато той е по-малък от максималния, трябва да внасят осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице.