,
ВКС

ВКС уеднакви практиката по отношение на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК (хулиганство), когато престъплението е извършено спрямо орган на власт

С Тълкувателно решение № 1/28.09.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2017 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд реши:

Институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК, извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, при наличие на материалноправните основания по чл. 78а, ал.1 от НК, като в тези случаи ограничението на чл. 78а, ал.7 от НК не се прилага.

Тълкувателното дело е образувано по искане на главния прокурор за приемане от ОСНК на тълкувателно решение поради наличие на противоречива съдебна практика. Една част от съдилищата приемат, че когато конкретните хулигански действия, осъществяващи хипотезата на чл. 325, ал. 1 от НК („Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.“), са извършени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, следва да се приложи ограничението, предвидено в чл. 78а, ал. 7 от НК (недопускащо освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“). Друга част от съдилищата приемат, че нормата на чл. 78а, ал. 7 от НК не следва да се прилага, когато е осъществено деяние по чл. 325, ал. 1 от НК спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, тъй като тези обстоятелства не са елемент от състава на престъплението.

В мотивите на тълкувателното решение пише: „С изменението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК (ДВ, бр. 21/2000 г.) законодателят лиши прокуратурата и съда от правомощието да преценяват дали да приложат института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца. След като е лишен от правото на преценка дали да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при наличието на предпоставките на чл. 78а от НК, компетентният орган няма такова правомощие и по отношение на приложението на визираните в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК ограничения. При констатиране на такива, той е задължен да не прилага института. Въпросът е кога за съответните органи възниква задължението да изследват дали са налице рестриктивните основания, посочени в чл. 78а, ал. 7 от НК“.

Съгласно ТР № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС в обвинителния акт задължително се посочват само „фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му“. При това положение, ако качеството на субекта, засегнат по някакъв начин от престъпното посегателство, не е част от елементите на съответния престъпен състав, прокурорът не е длъжен в обвинителния акт или в постановлението, съставено по реда на чл. 375 от НПК, да излага факти относно същото. Съдът също няма задължение да изяснява обстоятелства извън тези, посочени в нормата на чл. 102 от НПК. Преценката дали в конкретния случай са налице рестриктивните основания следва да бъде извършвана по ясно определени правила и е недопустимо да бъде поставяна в зависимост от усилията и активността на съответния орган да установява обстоятелства по делото, които излизат извън предмета на доказване. Съдиите от ОСНК са категорични, че при това положение, за да е длъжен компетентният орган да установява дали е налице ограничителното основание, визирано в чл. 78а, ал. 7 от НК, е необходимо то да е част от предмета на доказване, а това предполага съответното обстоятелство да е елемент от основния или квалифицирания престъпен състав.

В мотивите на тълкувателното решение се напомня, че с Постановление № 2/1974 г. по н. д. № 4/1974 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС № 2/1974 г.) са дадени разяснения относно елементите на основния и квалифицираните състави на хулиганството, видовете хулигански действия, формата на вината, като е посочено, че обект на престъплението по чл. 325 от НК са обществените отношения, свързани с реда, установен в страната, и общественото спокойствие. Според постановлението деянието следва да бъде подведено под нормата на квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК, когато хулиганските действия са започнали преди намесата на органа на властта или представителя на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, продължават въпреки нея и прерастват в съпротива срещу тях. В разпоредбата на чл. 325, ал. 2 от НК ясно е посочено като елемент от състава на престъплението качеството на субекта, спрямо когото се осъществява престъпното посегателство, изразено чрез съпротива – „орган на властта“ или „представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред“. С деянието по чл. 325, ал. 2 от НК, наред с обекта на защита – обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие, се засяга и още един обект – властническите обществени отношения, носител и изразител на които са съответният орган на власт или представителят на обществеността. Върховните съдии подчертават, че волята на законодателя да защити и двата обекта на престъпно посегателство е намерила израз в определянето на размер на санкцията за престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, който надхвърля лимитативно посоченото в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК наказание, поради което институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция е неприложим.

Върховните съдии пишат: „С оглед насоките на ППВС № 2/1974 г. може да се направи извод, че когато непристойното поведение на дееца, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, се осъществява чрез действия, насочени срещу орган на властта при или по повод изпълнение на службата му, деянието следва да се квалифицира по основния състав на чл. 325, ал. 1 от НК. Обектът на престъпно посегателство, съответно на законодателна защита, при тази хипотеза, са обществените отношения, свързани с установения в страната ред и общественото спокойствие, а не отношенията, засягащи дейността на държавни органи, обществени организации или лица, изпълняващи властнически функции, включително и такива по опазване на обществения ред“. Според съдиите след като престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК има за непосредствен обект на защита обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, а качеството на субекта, спрямо когото са осъществени хулиганските действия – „орган на властта при или по повод изпълнение на службата му“, не е елемент от престъпния състав, ограничението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК не следва да намери приложение.

Източник: http://www.vks.bg/vks_p02_0424.htm

,
Народно събрание

Обсъждат гражданския процес в парламента

Гражданският процесуален кодекс е ключов инструмент за провеждане на съдебната реформа, заяви председателят на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов при откриването на научно-практическата конференция на тема „Правни проблеми по прилагането на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Възможните разрешения”. Двудневният форум е организиран от Висшия адвокатски съвет и е под патронажа на парламентарната Комисия по правни въпроси.
Данаил Кирилов подчерта, че гражданското право е един от най-сложните правни отрасли и затова в три последователни законодателни процедури народните представители са проявявали плахост да достигнат до окончателни решения по важни проблеми. Това е продиктувано от разбирането ни, че е необходимо промените в ГПК да не бъдат самоцелни, частични и едностранни, а да са съобразени както с достиженията на правната мисъл и практика, така и с острите проблеми от правоприлагането в гражданския процес, посочи той. Председателят на парламентарната правна комисия изрази благодарност към организаторите от Висшия адвокатски съвет, към инициатора на конференцията – заместник-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов  и всички юристи, които със своите експертни становища ще подпомогнат намирането на най-правилните решения в тази област на правото.
Всички ние искаме съдебна реформа, която да направи правосъдието по-леснодостъпно, бързо, прозрачно и предвидимо, отбеляза при откриването на форума председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова. Тя подчерта, че ГПК е средството, чрез което може да бъде постигната тази цел, а конференцията дава възможност да се чуят становищата на всички правни професии, да се обедини опита, достиженията на теорията и създадената вече богата практика. Трябва да очертаем философията за промяната и да предложим на законодателя възможните сполучливи решения, заяви Ралица Негенцова.
Министърът на правосъдието Цецка Цачева каза, че юристите от различни професии, но свързани или с прилагането, или с промените в ГПК, трябва да набележат краткосрочните, а защо не и концептуално да се даде по-далечен поглед на това какво предстои занапред като развитие на гражданско-процесуалната наука. От формирането на общо мнение по отделни въпроси ще бъде дадена стабилна основа, която да бъде отправна точка за парламентарната правна комисия, отбеляза тя.
През тази година се навършват 10 години от приемането на действащия ГПК и това е достатъчно дълъг период, за да може да бъде направен анализ и оценка на въздействието му върху правната среда в България, посочи в началото на конференцията адвокат Валя Гигова. По думите й форумът има за цел да направи подобен анализ, да се установят пропуските и несъвършенствата в уредбата и да се предложат промени, които да осигурят един по-балансиран и справедлив граждански процес.
В първата част от конференцията „Проблеми на исковото производство” изложения е предвидено да направят преподавателят в СУ „Свети Климент Охридски” доктор Ивайло Костов, преподавателят в УНСС доцент Таня Градинарова, адвокат Георги Атанасов, преподавателят в Софийския университет проф. Анелия Мингова, заместник-председателите на Върховния касационен съд Дария Проданова и Красимир Влахов и адвокатите Кина Чутуркова и Иван Георгиев.
В двудневния форум участват членове на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, съдии, адвокати, представители на институциите и експерти по гражданско право.
Източник: http://www.parliament.bg
,

Народното събрание прие на първо четене нов Закон за мерките срещу изпирането на пари

Парламентът прие на първо четене нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет. В гласуването участваха 175 депутати, от които 166 бяха „за“, 1 – „против“, 8 се въздържаха. Целта на закона е да се постигне съответствие с европейска директива. Тя е свързана с предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Новият закон, който ще замести досега действащия, цели да се засили превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма, борбата срещу корупцията, по-ефективно отчитане на рисковете, увеличаване на капацитета на компетентните национални институции за анализ и обмен на информация. Това се посочва в доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Предвидени са два вида проверки – комплексна и опростена, в зависимост от оценката на потенциалния риск.

Регламентирано е създаването на междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет, която да изготви и актуализира Национална оценка на риска. Въвеждат се по-строги санкции за неспазване на закона, както и подобряване на контролните функции на надзорните органи. Съществени промени са предвидени и в предложения нов режим за установяване на произхода на средствата, с които се цели по-висока ефективност, административна икономия, и гъвкавост, съобразно вида на сделката или операцията, рисковия профил на клиента и др. Контролът по прилагането на закона ще се осъществява от председателя на ДАНС.

Източник: http://www.parliament.bg