Промени в ГПК

Изменение в ГПК-съобщение за заповед за изпълнение, залепено на вратата, ще води до исков процес

Не само възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение ще е основание съдът да указва на кредитора да подаде иск за установяване на вземането. Това ще става и ако уведомлението за издадената заповед за изпълнение е залепено на вратата или на пощенската кутия и длъжникът не се е явил да я получи.

Тази промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прие днес на второ четене правната комисия  на Народното събрание. Днес депутатите посветиха пълен работен ден на обсъждането на измененията в ГПК, като след дълги дискусии бяха приети около десетина параграфа.

Едно от най-важните изменения е свързано със заповедното производство – в чл. 415 от ГПК. В първата му алинея депутатите записаха три хипотези, в които съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Първата е познатата – когато възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок. Втората е, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5. А третата – когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

В първите два случая искът ще е установителен, а в третия – осъдителен.

По време на дискусията стана ясно, че районни съдии, научили за готвената промяна, вече са изрази опасения, че тя ще доведе до 30% ръст на исковите производства. Омбудсманът Мая Манолова обаче заяви: „Защитаваме и постигаме нещо по-важно – хората да не са съдени, без да разбират за това“.

Втората алинея на чл. 415 придоби следната редакция: „Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по чл. 415, ал. 1 т. 2 (когато връчването е станало със залепване на вратата или пощенската кутия – бел.ред.), съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418“. Срокът за предявяване на иска остава едномесечен.

Предстои на следващото си заседание правната комисия да обсъди и допълнение в чл. 414 ГПК. Намеренията на депутатите са да разширят уредбата на възражението срещу заповедта за изпълнение, като най-общо да се регламентират различни видове според това дали адресатът ѝ твърди, че не дължи или заявява, че вече е платил. Депутатите имат намерение да запишат и възможност длъжникът да възрази само срещу разноските, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Тези изменения не бяха приети днес, защото членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова настоя да бъдат редактирани по-прецизно.

Банкова сметка в заявлението за издаване на заповед и в исковата молба

Друго изменение (в чл. 410) предвиди в заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължително да се посочва номер на банкова сметка или друг подходящ начин за плащане. Те стават задължителен реквизит и на самата заповед.

След дълга дискусия в чл.127 беше създадена нова алинея, която гласи: „По осъдителни искове за парични вземания ищецът посочва банкова сметка или друг способ за изпълнение“. Споровете около това изменение, което засега не е сигурно, че ще получи окончателната подкрепа на пленарната зала, бяха основно около това дали посочването на банкова сметка трябва да е задължителен реквизит на молбата и дали да важи за всички искове. Като решението на комисията беше, че тя не трябва да е сред задължителните елементи на исковата молба.

„Промяната ме притеснява. Оборотът е динамичен, а ищецът се задължава да поддържа една сметка по време на целия исков процес“, изрази опасенията си председателят на правната комисия Данаил Кирилов. Мая Манолова обаче настоя, че това е възможност да се спести процес на длъжник, който така ще знае незабавно как да плати. „В 20-годишната си практика досега не съм срещал страна, която да има воля и средства да плати и да не го прави“, възрази Кирилов. „Нека да стимулираме хората и да не ги разкарваме, добре е и един процент от делата да спестим“, каза адвокат Гигова.

Правната комисия прие и изменение, свързано с подсъдността, чиято цел е да намали концентрацията на дела в София. В нова ал. 2 на чл. 115 беше записано, че „прекият иск на увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпването на застрахователното събитие“.

Проблеми с искове за 2,3 млрд. лв., свързани с фалита на КТБ

Изненадващ елемент в обсъждането на измененията в ГПК внесе посещението на членовете на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките проф. Валери Димитров и Борислав Стратев. Двамата казаха, че са дошли, за да запознаят депутатите с проблем, свързанв с несъстоятелността на Корпоративна търговска банка. Става въпрос за исковете (по чл. 57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност), които синдикът завежда срещу бивши администратори на фалиралата банка за обезщетение за причинени на финансовата институция вреди.

Валери Димитров съобщи, че са предявени 162 иска за 2,3 млрд. лв. срещу бивши администратори на КТБ. „Но се яви непреодолима пречка – нито един от тях не може да бъде намерен и съдът му назначава особен представител. Минималните възнаграждения на тези особени представители ще са за около 12 млн. лв., а тези пари идват от масата на несъстоятелността и никога няма да можем да ги възстановим. Така сме изправени пред алтернативите делата да бъдат прекратени или да ощетим кредиторите“, изложи проблема Димитров. И добави, че с колегите му са обсъждали два варианта за изменение на закона. Първият е на шефовете в КТБ да бъдат определени адвокати по Закона за правната помощ, а вторият – да се предвиди, че не се назначават особени представители на хора, които умишлено саботират производството.

„От 15 000 адвокати няма такъв, който да се съгласи да стане адвокат на Цветан Василев за 300 лв. по дело за милиарди“, каза Валя Гигова. А председателят на комисията Данаил Кирилов призова членовете на управата на фонда да помислят върху повече варианти за решаване на проблема и да ги предложат на депутатите. 

Източник: Правен свят

Сроковете по делата няма да текат по време на ваканции и официални празници

Сроковете по делата няма да текат по време на ваканция и официални празници

Сроковете по делата няма да текат за страните по време на съдебната ваканция и на официални празници. Този промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прие правната комисия в парламента.

Тя обсъжда на второ четене няколко законопроекта за изменения в кодекса – на ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти и „Воля“, свързани предимно с изпълнителното производство.

Мораториумът върху сроковете беше една от малкото разпоредби, които бяха приети на продължилото до късно снощи 7-часово заседание на комисията.

Той беше регламентиран в нова ал. 2 на чл. 61 от ГПК. Разпоредбата предвижда: „Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на дела по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт“(Кои са тези дни – виж в карето, б.а.)

Депутатите подчертаха, че мораториумът важи само за страните, а не и за съда. Христиан Митев от Обединени патриоти заяви, че целта е да се гарантира в максимална степен правото на защита и подчерта, че подобни разрешения има в немалко страни от ЕС. Съдия Валентин Бойкинов от Софийския градски съд изрази някои принципни резерви към промяната, като посочи, че тя може да доведе до нарушаване на правото за разглеждане на делата в разумен срок. „Освен това спирането ще важи за всички срокове, например за размяната книжата и така страна, която е получила препис от исковата молба в началото на съдебната ваканция, ще получи бонус от два месеца и половина, за да изготви отговора си, т.е. тя ще е в по-благоприятно положение“, посочи той. Митев обаче изтъкна друг аргумент: „Ако получа исковата молба, а адвокатът ми е заминал на почивка, каква ще ми е адекватната защита?“.

Членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова подкрепи промяната и заяви: „Целта е всички български граждани да си починат от съда. Не може всички да са ангажирани и да стоят да чакат да им дойде съобщението“. По нейно настояване беше записано, че мораториумът няма да важи за осемте групи дела, чието разглеждане ЗСВ регламентира, че продължава и през ваканцията, като тези за издръжка, за обезпечаване на искове и доказателства, за защита от домашно насилие, бързи производства и несъстоятелност.

Залепване на уведомление – само след три посещения на адреса

Друга голяма промяна, която правната комисия прие в ГПК, е свързана с призоваването и възможността уведомленията по делото да бъдат залепвани на входната врата, ако ответникът не може да бъде намерен на адреса.

Според приетото от народните представители снощи ал. 1 на чл. 47 от ГПК придоби следната редакция: „Когато ответникът не може да бъде намерен в продължение на един месец на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира с най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.“

Спорове предизвика последното изречение, тъй като Крум Зарков от БСП изрази опасения, че установяването на факта, че ответникът не живее на адреса ще забави производството. Председателят на комисията Данаил Кирилов обясни идеята: „Търсихме как в максимална степен да се удостовери добросъвестността на призовкаря при тези три посещения, както и че лицето наистина не живее на адреса. Как можем да сме сигурни, че призовкарят не е търсил кой да е съсед, а е положил достатъчно усилия и информацията му е от източник, който може да му даде достоверни данни“. И посочи, че в етажната собственост такъв източник може да е домоуправителят, а в малките населени места, където всички се познават – кметът.

„Там, където няма седалище на съд, кметът е връчителят. Той направо ще удостовери, че лицето е напуснало населеното място и ще върне книжата в съда“, обясни зам.-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов. Имаше и кратка дискусия какво е неприсъствен ден, като Христиан Митев даде пример с деня на будителите, който е работен, но неприсъствен за училищата.   

В чл. 47, ал. 3 от ГПК беше направено и друго изменение – съдът беше задължен служебно да проверява адресната регистрация на ответника, както и „местоработата, местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност“ и да разпорежда връчването на книжата на тези адреси.

Предвиди се още, че възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът му може да бъде и под минималния в тарифата на адвокатите, но не по-малко от една втора от него.

„Целта е хората да не бъдат съдени без да знаят“, заяви омбудманът Мая Манолова, чийто екип е автор на идеята за трите посещения на призовкаря на адреса. По време на дисусията Манолова непрекъснато настояваше да се бърза с измененията и за да не бъде прекратено заседанието в края на работния ден дори купи солети за гостите на правната комисия.

Най-голяма дискусия очаквано се разрази, когато започна обсъждането на текстовете, свързани с таксите в изпълнителния процес. Въпреки приканванията на председателя Данаил Кирилов за систематично обсъждане на текстовете, то скачаше от норма на норма. Така на финала правната комисия постигна консенсус само за следния текст в чл. 73, ал. 4 от ГПК: „Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя в едно изпълнително производство за задължения от над 20 000 лева не може да надвишава една двадесета от задължението, освен когато техният размер в тарифата надвишава този размер“.

Оправихме големите дългове, а с малките какво правим, попита Манолова. Данаил Кирилов ѝ обясни, че за тях са предвидени други текстове. В чл. 79 от ГПК например, независимо един от друг Георги Свиленски от БСП и Йорданка Фикирлийска от ГЕРБ предлагат да се запише, че сборът от таксите по изпълнението, събирани от частния съдебен изпълнител за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лева за задължения до 1000 лева. Двамата депутати предлагат и разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, да не могат да надвишават 150 лева за задължения до 1000 лева.

Това предизвика остра реакция от страна на Висшия адвокатски съвет, чийто председател Ралица Негенцова и член Валя Гигова подробно разясниха какви проблеми ще доведе подобна промяна. „Ако един човек е осъдил съседа си, който е причинил вреди в имота му с наводнение и го е принудил да направи разноски за ремонт, които не му е платил доброволно, като го е мотал години наред, няма да може да си събере направените разноски за адвокат, които са в минимален размер от 200 лв. до 350 лв., защото отговорността на неизправния и недобросъвестен съсед ще е ограничена до 150 лв.“, илюстрира с пример адвокат Гигова. Тя подчерта, че това е несправедливо и ще увреди хората, които имат малки вземания, а същевременно ще стимулира длъжниците да не плащат. Адвокат Гигова изтъкна, че нормата не е проблем на адвокатите, които ще си получават хонорара от клиента си – взискател, а в ущърб на гражданите.

По предложение на съдия Борислав Белазелков от ВКС, който предупреди, че подобен текст в ГПК ще противоречи на Конституцията, представителите на адвокатурата и омбудсмана решиха да обмислят други варианти, с които да се намалят разноските в изпълнителното производство.

На финала на заседанието председателят на комисия Данаил Кирилов възложи на всички да се явят на следващото ѝ заседание с готови предложения и изчисления за по-диференцирани такси на съдебните изпълнители, така че да бъдат облекчени хората с малки дългове. 

Източник: Правен свят