РЕШЕНИЕТО

Член 5 от Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време, изменена с Директива 2000/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 2000 г., както и член 5, първа алинея от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не изискват минималната седмична почивка от 24 часа без прекъсване, на която работникът има право, да бъде предоставяна най-късно в деня, следващ шест последователни работни дни, а изискват тази почивка да бъде предоставяна в рамките на всеки седемдневен период.

КАЗУСЪТ

Директивата за организацията на работното време предвижда, че за всеки седемдневен период всеки работник има право на минимална почивка от 24 часа без прекъсване плюс междудневната почивка от 11 часа.

Тъй като не е сигурен как следва да се тълкува тази директива, Tribunal da Relação do Porto (апелативен съд Порто) пита Съда дали минималната седмична почивка от 24 часа без прекъсване, на която работникът има право, трябва да се предоставя най-късно в деня, следващ шест последователни работни дни.

Съдът припомня, че Директивата има за цел да защити ефективно безопасността и здравето на работниците. При това положение всеки работник трябва да ползва почивки с подходяща продължителност. Въпреки това тя допуска известна гъвкавост при прилагането ѝ и така предоставя на държавите членки свобода на преценка във връзка с определянето на момента, в който трябва да се предостави тази минимална почивка. Това тълкуване може да се окаже в полза на работника, тъй като позволява да му се предоставят няколко поредни почивни дни в края на даден референтен период и в началото на следващия.

Съдът подчертава, че директивата само установява минимални норми на защита на работника в областта на организацията на работното време. Следователно държавите членки могат да прилагат или въвеждат разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците, или да улесняват или разрешават прилагането на по-благоприятни колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори.

Целия текст на решението на Съда на ЕС може да намерите ТУК.